Доц. д-р Джеймс Йоловски пред ФрогНюз: Бюджет 2023 е твърде пожелателен, няма почти никакви буфери за реакция
Ето и цялото изявление:
Какво е мнението Ви за Бюджет 2023 година от позиция на финансист? Кои са позитивните страни, има ли нагативни?
Бюджет 2023 година има една положителна страна, която е от изключителна значимост – заложено е спазването на 3% недостиг. Това е от значително значение освен за еврозоната, само че и за спазването на фискалните правила. Техните ограничавания бяха краткотрайно анулирани поради пандемията и войната, само че следва действието им да бъде възобновено и идната пролет Европейската комисия да извърши оценка.
Има обаче и голям брой отрицателни страни. На първо място, бюджет 2023 година е ужасно просрочен – с съвсем 9 месеца. Видяхме и разнообразни негови разновидности – от служебното и от постоянното държавно управление. Същевременно до последно нямаше решение какви тъкмо параметри ще бъдат признати и продължаваха сделките сред политическите сили в ръководещото болшинство.
Станахме очевидци даже до отдръпване на поддръжката за бюджета от Министерството на финансите след второ четене в отрасловата бюджетна комисия, което обаче беше възобновено още на сутринта на идващия ден.
Всички тези условия провокират висока степен на неустановеност – за бизнеса, за семействата. Важни условия към фискалната политика са тя да бъде поредна, предвидима и транспарантна. След дългия интервал на политическа неустойчивост, упованията към постоянното държавно управление бяха тези правила да бъдат спазени, само че това не се случи в мечтаната степен.
Вторият значим проблем пред бюджета е дефицитът. 3% е горната граница, която можем да си позволим. Въпросът е дали желаеме да водим такава политика – на повишение на държавния дълг, и то в условия на възходящи лихвени проценти.
Продължаваме да водим експанзивна фискална политика, до момента в който централните банки водят рестриктивна. Всъщност бюджетът не предложи действителни промени, а механично вместване в рестриктивните мерки на правилото.
Тук идва и третият проблем, а той е, че в сегашния си тип бюджетът е прекомерно пожелателен. Няма съвсем никакви запаси и буфери за реакция, в случай че някое събитие не се развива удобно.
Например следим мощно оптимистични упования за приходите. Ако те не се осъществят, ще нарушим фискалното предписание и няма да покрием критериите за еврозоната. По мое мнение при актуалните условия, следваше да бъдем малко по-консервативни.
Вярно ли е, че Бюджетът е изработен при макроикономическа прогноза, която не е обновена и в случай че да, до какво може да докара това? Как възможна криза в Европейски Съюз би се отразила на осъществяването на този бюджет?
Тъкмо в това се показва този трети проблем пред бюджета. Редовното държавно управление показа радикално разнообразни параметри по отношение на тези на служебното, като ги базира върху същата макроикономическа прогноза – отпреди близо 5 месеца. По мое мнение беше належащо тя да се ревизира – изключително предвид на влошаващите се индикации за икономическото развиване.
Наблюдаваме доста закъснение в огромна част от европейските страни – даже по-високо от предстоящото. То неизбежно ще се отрази върху нашата дребна и отворена стопанска система.
Ако разгледаме динамичността на приходите в държавния бюджет, можем да приемем, че известно закъснение се следи и у нас. Такива упования се виждат в настоящата икономическа прогноза на Българска народна банка, която залага доста по-нисък стопански напредък - 1%. Именно смяната в тези трендове обуславяше нуждата от обновена прогноза.
Последиците от неналичието на актуализация са свързани с надценяването на упованията за развиването на стопанската система. От своя страна, това значи нереалистични упования за постъпленията в бюджета. Неизпълнението на приходите пък би довело до повишение на недостига, който към този момент е заложен на допустимата граница.
Именно това е казусът с планирането “на ръба ” и то при прекомерно оптимистични предвиждания – несъблюдение на критерия за еврозоната, неспазване на фискалното предписание и риск от процедура по несъразмерен недостиг. Освен всичко останало, при възможна криза, бюджетът не е задоволително еластичен, тъй че да може да реагира с ограничения за поощряване на стопанската система.
Министър Василев получи всичко, което искаше във връзка с приходната част. Смятате ли, че усвояването на извадените от енергетиката пари и възможното орязване на финансови разноски ще имат отрицателен резултат?
Асен Василев държеше доста на ограниченията за повишение на събираемостта. Той отбрани повишението на настоящите разноски в бюджета точно посредством тях. Истината е обаче, че част от тях отпаднаха, а други бяха доста смекчени. Това обаче не откри значително отражение в упованията за приходите.
Оттук следва въпросът каква в действителност е действителната оценка за изгодите в бюджета в резултат на въпросните ограничения. По мое мнение в първичния си тип те бяха непропорционално тежки от административна позиция. В окончателния си тип те към този момент са допустими, само че пък резултатът им върху събираемостта се компрометира. Но и при истинските оферти този резултат беше под въпрос, доколкото съществуват други способи за заобикаляне на мечтаното изсветляване на стопанската система.
Необходима е цялостна тактика с обособени стъпки за гладко изсветляване на сивия бранш, която да бъде подкрепена от бизнеса и от счетоводната общественост. Настоящите рискови условия обаче не предоставиха задоволително време за създаване на такава.
Капиталовите разноски доста изостанаха през последните години в резултат на пандемията. Според мен е належащо не просто да ги възстановим до равнищата преди нея като дял от Брутният вътрешен продукт, само че даже да наваксаме. Истината е обаче, че капиталовите планове лишават време, а приемането на бюджет в края на юли не обезпечава такова. Затова в тази ситуация решението на държавното управление е прагматично и това дава учредения да бъде подкрепено.
Важно е обаче да се подчертае, че финансовите разноски са самобитен “буфер ”. В спешни интервали те биват съкращавани за сметка на настоящите – точно това се случи по време на пандемията. Ако не възстановим едно оптимално равнище, няма да разполагаме с така наречен “фискално пространство ”, което да ни разреши да реагираме при други изключителни събития.
В допълнение, евентуалното несъблюдение на финансовите разноски дава спомагателен запас във връзка с недостига, в случай че приходите са по-ниски от предстоящото. По тази причина решението, което беше взето в последния миг – за увеличение на настоящите разноски за хонорари за сметка на финансовите, в допълнение утежни положението на бюджета от позиция на резистентност и еластичност.
Решението в две следващи години да се събира 100% дял от държавните предприятия съгласно мен следва да бъде еднократна спешна мярка, а не трайна политика. Сега сдруженията са лишени от свободата да възнамеряват дълготрайно – да се развиват, да усъвършенстват процесите си и надлежно да генерират повече облага отсега нататък. Отделен е въпросът, че в света на финансите “печалба ” не всеки път значи съществуване на ликвидни средства под формата на пари, които да бъдат предоставени като приходи в бюджета.
Въведе се така наречен " базова сметка ", в която да се превеждат минимални заплати, пенсии, стипендии. И те да се теглят от банкомат без такси. Как банкоматите ще знаят по кое време да вземат такси и по кое време - не. Има ли програмен продукт подготвен, който да бъде конфигуриран?
Не съм осведомен в елементи, само че бяха извършени предварителни срещи с банките, които подсигуряваха, че предлагането е реализуемо. Таксите в действителност се начисляват от самите банки, а не от обособения банкомат. Той само записва съответната интервенция, тъй че казусът следва да се реши елементарно с възобновяване на софтуерите.
Въпросът обаче е, че тази мярка също е противоречива. От една страна, съществува риск разноските за обслужването на тези сметки да бъдат преразпределени сред останалите банкови клиенти, които няма да се възползват от тях. От друга страна, към момента има хора, които избират разплащанията в брой и нямат доверие в банките или банкоматната система. Вероятно те от тях ще предпочетат да изтеглят забележителна част от своите хонорари след превеждането им.
Чрез такава мярка в известна степен тези хора са лишени от правото си на избор. Същият резултат би се получил таман в дребните обитаеми места, в които няма ПОС-терминали, т.е. даже да склонни да употребяват безналични заплащания, да нямат тази опция. Алтернативата е да принудим всички търговци да имат терминали, за които обаче те самите ще заплащат такси.
Като краен резултат затрудняваме хората, тъй като би трябвало физически да отидат до банкомат, допустимо е да чакат за ред, а също и банкоматът краткотрайно да не работи. И на последно място, значимо е хората да са осведомени добре с съответните условия, при които няма да бъдат начислявани такси по въпросните сметки. В противоположен случай съществува риск да нарушат някое от условията и да бъдат неприятно сюрпризирани.
В последните години се следи свиване на банкоматната мрежа. От една страна, това се дължи на повишаването на каузи на безналичните заплащания – да вземем за пример с карта или превод от интернет банкиране. От друга страна, то е разследване на окрупняването, което се случи посредством няколко огромни покупко-продажби за придобивания в банковия бранш.
Правителството удостовери, че банките са изразили подготвеност за слагане на спомагателни банкомати, само че за самите банки това е един спомагателен разход. А в действителност даже се явява сериозна инвестиция, с цел да се завърнем към един предходен интервал, в който имаше повече банкомати.
С това ненапълно противоречиво решение, страната се намесва в естествения ход на развиването на банковия бранш и на настройките по отношение на финансовите услуги у нас. Същевременно, позитивният резултат за бюджета остава под въпрос.
Каква е ролята на средствата по Плана за възобновяване в този Бюджет? Възможно ли е европейски средства да влязат и оказват помощ в бюджета?
Планът за възобновяване и резистентност е директно привързан с държавния бюджет. От една страна, по него се чакат приходи. Аз персонално съм песимистичен по този въпрос по две аргументи. Първо, Народното събрание изостава със законодателната стратегия, чието приемане е належащо, с цел да получим последващо заплащане.
Това е по този начин, тъй като народните представители са ангажирани с други цели – приемането на бюджета, промяна на органите с изтекли мандати, конституционна промяна и така нататък Второ, България стартира предоговаряне на частта от Плана, касаеща енергетиката. Няма обаче задоволителна информация в каква посока се движи полемиката и какви са изгледите във времето за позитивно развиване. Всичко това значи, че е евентуално до края на 2023 година да не постъпят още средства.
Това не е трагично във връзка с недостига, тъй като той се мери по друга методика. Но средствата по Плана са заложени в бюджета и против тях стоят заплащания, т.е. ще се усили дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия. Съответно ще се наложи да осигурим равностойността им по различен метод – да вземем за пример посредством вдишване на дълг, по който ще плащаме към този момент високи лихви.
От друга страна, Планът за възобновяване и резистентност води и до задължения от наша страна, за осъществяването на избрани разноски, свързани с осъществяването на заложените действия. Това значи, че краткотрайно си осигуряваме ликвидност – налични средства в настоящия миг, с които да вършим разплащания, само че след това ще би трябвало да покрием и спомагателните разноски за заложените планове. Изпълнението им ще бъде мотор за повишение на разноските в идващите интервали.
Ще има ли Бюджет 2023 въздействие върху инфлацията? Това, знаем, е едно от условията за влизането в еврозоната.
В последните месеци е налице позитивна наклонност за закъснение на инфлацията. Явлението обаче не се следи единствено у нас, а в редица страни в Европейския съюз. Това значи, че осъществяването на другия числов аршин за участие в еврозоната остава под въпрос.
Въздействието на бюджета върху инфлацията като цяло е доста противоречиво. Нейното равнище се въздейства директно да вземем за пример от структурата на стопанската система и паричната политика. В изискванията на валутен ръб обаче, Българска народна банка разполага с лимитирани благоприятни условия за реакция. Същевременно, в последните 4 години в бюджета се следи ускорено повишение на настоящите разноски като пенсии и хонорари в обществения бранш. То има значително отношение към осъществените дефицити и води до нужда от вдишване на спомагателен дълг при високи лихвени нива. Тези решения имат известно проинфлационно въздействие.
Подобно е въздействието и на ограниченията, които ще обиден бизнеса. Внедряването на спомагателни ПОС-терминали от търговците, с цел да обслужват пълноценно клиентите с базови сметки, покачва техните разноски. По подобен метод влияе и административната тежест от другите ограничения.
Тя основава спомагателна работа за счетоводителите, която също ще би трябвало да бъде заплатена. За да запазят нормата си на облага при по-високите разноски, бизнесите са принудени да покачат цените. По всички тези косвени способи бюджетът може да сътвори опасности, свързани със стимулиране на инфлацията.
Доц. доктор Джеймс Йоловски е лекар по стопанска система с дисертация в региона на управническото счетоводство и в частност - на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ организира кабинетно изследване в областта на финансовите принадлежности в University of Oxford.
От 2018 година доцент Йоловски заема позиция на основен специалист във Фискалния съвет на България, като проучва макроикономическата среда и основните съставни елементи на бюджета. Професионалният му опит включва също финансов мениджмънт и изцяло ръководство на планове в частния и нестопанския бранш.
Доц. Йоловски е учител във ВУЗФ. Той е сертифициран учител по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.
Разговаря: Росица Николаева
Какво е мнението Ви за Бюджет 2023 година от позиция на финансист? Кои са позитивните страни, има ли нагативни?
Бюджет 2023 година има една положителна страна, която е от изключителна значимост – заложено е спазването на 3% недостиг. Това е от значително значение освен за еврозоната, само че и за спазването на фискалните правила. Техните ограничавания бяха краткотрайно анулирани поради пандемията и войната, само че следва действието им да бъде възобновено и идната пролет Европейската комисия да извърши оценка.
Има обаче и голям брой отрицателни страни. На първо място, бюджет 2023 година е ужасно просрочен – с съвсем 9 месеца. Видяхме и разнообразни негови разновидности – от служебното и от постоянното държавно управление. Същевременно до последно нямаше решение какви тъкмо параметри ще бъдат признати и продължаваха сделките сред политическите сили в ръководещото болшинство.
Станахме очевидци даже до отдръпване на поддръжката за бюджета от Министерството на финансите след второ четене в отрасловата бюджетна комисия, което обаче беше възобновено още на сутринта на идващия ден.
Всички тези условия провокират висока степен на неустановеност – за бизнеса, за семействата. Важни условия към фискалната политика са тя да бъде поредна, предвидима и транспарантна. След дългия интервал на политическа неустойчивост, упованията към постоянното държавно управление бяха тези правила да бъдат спазени, само че това не се случи в мечтаната степен.
Вторият значим проблем пред бюджета е дефицитът. 3% е горната граница, която можем да си позволим. Въпросът е дали желаеме да водим такава политика – на повишение на държавния дълг, и то в условия на възходящи лихвени проценти.
Продължаваме да водим експанзивна фискална политика, до момента в който централните банки водят рестриктивна. Всъщност бюджетът не предложи действителни промени, а механично вместване в рестриктивните мерки на правилото.
Тук идва и третият проблем, а той е, че в сегашния си тип бюджетът е прекомерно пожелателен. Няма съвсем никакви запаси и буфери за реакция, в случай че някое събитие не се развива удобно.
Например следим мощно оптимистични упования за приходите. Ако те не се осъществят, ще нарушим фискалното предписание и няма да покрием критериите за еврозоната. По мое мнение при актуалните условия, следваше да бъдем малко по-консервативни.
Вярно ли е, че Бюджетът е изработен при макроикономическа прогноза, която не е обновена и в случай че да, до какво може да докара това? Как възможна криза в Европейски Съюз би се отразила на осъществяването на този бюджет?
Тъкмо в това се показва този трети проблем пред бюджета. Редовното държавно управление показа радикално разнообразни параметри по отношение на тези на служебното, като ги базира върху същата макроикономическа прогноза – отпреди близо 5 месеца. По мое мнение беше належащо тя да се ревизира – изключително предвид на влошаващите се индикации за икономическото развиване.
Наблюдаваме доста закъснение в огромна част от европейските страни – даже по-високо от предстоящото. То неизбежно ще се отрази върху нашата дребна и отворена стопанска система.
Ако разгледаме динамичността на приходите в държавния бюджет, можем да приемем, че известно закъснение се следи и у нас. Такива упования се виждат в настоящата икономическа прогноза на Българска народна банка, която залага доста по-нисък стопански напредък - 1%. Именно смяната в тези трендове обуславяше нуждата от обновена прогноза.
Последиците от неналичието на актуализация са свързани с надценяването на упованията за развиването на стопанската система. От своя страна, това значи нереалистични упования за постъпленията в бюджета. Неизпълнението на приходите пък би довело до повишение на недостига, който към този момент е заложен на допустимата граница.
Именно това е казусът с планирането “на ръба ” и то при прекомерно оптимистични предвиждания – несъблюдение на критерия за еврозоната, неспазване на фискалното предписание и риск от процедура по несъразмерен недостиг. Освен всичко останало, при възможна криза, бюджетът не е задоволително еластичен, тъй че да може да реагира с ограничения за поощряване на стопанската система.
Министър Василев получи всичко, което искаше във връзка с приходната част. Смятате ли, че усвояването на извадените от енергетиката пари и възможното орязване на финансови разноски ще имат отрицателен резултат?
Асен Василев държеше доста на ограниченията за повишение на събираемостта. Той отбрани повишението на настоящите разноски в бюджета точно посредством тях. Истината е обаче, че част от тях отпаднаха, а други бяха доста смекчени. Това обаче не откри значително отражение в упованията за приходите.
Оттук следва въпросът каква в действителност е действителната оценка за изгодите в бюджета в резултат на въпросните ограничения. По мое мнение в първичния си тип те бяха непропорционално тежки от административна позиция. В окончателния си тип те към този момент са допустими, само че пък резултатът им върху събираемостта се компрометира. Но и при истинските оферти този резултат беше под въпрос, доколкото съществуват други способи за заобикаляне на мечтаното изсветляване на стопанската система.
Необходима е цялостна тактика с обособени стъпки за гладко изсветляване на сивия бранш, която да бъде подкрепена от бизнеса и от счетоводната общественост. Настоящите рискови условия обаче не предоставиха задоволително време за създаване на такава.
Капиталовите разноски доста изостанаха през последните години в резултат на пандемията. Според мен е належащо не просто да ги възстановим до равнищата преди нея като дял от Брутният вътрешен продукт, само че даже да наваксаме. Истината е обаче, че капиталовите планове лишават време, а приемането на бюджет в края на юли не обезпечава такова. Затова в тази ситуация решението на държавното управление е прагматично и това дава учредения да бъде подкрепено.
Важно е обаче да се подчертае, че финансовите разноски са самобитен “буфер ”. В спешни интервали те биват съкращавани за сметка на настоящите – точно това се случи по време на пандемията. Ако не възстановим едно оптимално равнище, няма да разполагаме с така наречен “фискално пространство ”, което да ни разреши да реагираме при други изключителни събития.
В допълнение, евентуалното несъблюдение на финансовите разноски дава спомагателен запас във връзка с недостига, в случай че приходите са по-ниски от предстоящото. По тази причина решението, което беше взето в последния миг – за увеличение на настоящите разноски за хонорари за сметка на финансовите, в допълнение утежни положението на бюджета от позиция на резистентност и еластичност.
Решението в две следващи години да се събира 100% дял от държавните предприятия съгласно мен следва да бъде еднократна спешна мярка, а не трайна политика. Сега сдруженията са лишени от свободата да възнамеряват дълготрайно – да се развиват, да усъвършенстват процесите си и надлежно да генерират повече облага отсега нататък. Отделен е въпросът, че в света на финансите “печалба ” не всеки път значи съществуване на ликвидни средства под формата на пари, които да бъдат предоставени като приходи в бюджета.
Въведе се така наречен " базова сметка ", в която да се превеждат минимални заплати, пенсии, стипендии. И те да се теглят от банкомат без такси. Как банкоматите ще знаят по кое време да вземат такси и по кое време - не. Има ли програмен продукт подготвен, който да бъде конфигуриран?
Не съм осведомен в елементи, само че бяха извършени предварителни срещи с банките, които подсигуряваха, че предлагането е реализуемо. Таксите в действителност се начисляват от самите банки, а не от обособения банкомат. Той само записва съответната интервенция, тъй че казусът следва да се реши елементарно с възобновяване на софтуерите.
Въпросът обаче е, че тази мярка също е противоречива. От една страна, съществува риск разноските за обслужването на тези сметки да бъдат преразпределени сред останалите банкови клиенти, които няма да се възползват от тях. От друга страна, към момента има хора, които избират разплащанията в брой и нямат доверие в банките или банкоматната система. Вероятно те от тях ще предпочетат да изтеглят забележителна част от своите хонорари след превеждането им.
Чрез такава мярка в известна степен тези хора са лишени от правото си на избор. Същият резултат би се получил таман в дребните обитаеми места, в които няма ПОС-терминали, т.е. даже да склонни да употребяват безналични заплащания, да нямат тази опция. Алтернативата е да принудим всички търговци да имат терминали, за които обаче те самите ще заплащат такси.
Като краен резултат затрудняваме хората, тъй като би трябвало физически да отидат до банкомат, допустимо е да чакат за ред, а също и банкоматът краткотрайно да не работи. И на последно място, значимо е хората да са осведомени добре с съответните условия, при които няма да бъдат начислявани такси по въпросните сметки. В противоположен случай съществува риск да нарушат някое от условията и да бъдат неприятно сюрпризирани.
В последните години се следи свиване на банкоматната мрежа. От една страна, това се дължи на повишаването на каузи на безналичните заплащания – да вземем за пример с карта или превод от интернет банкиране. От друга страна, то е разследване на окрупняването, което се случи посредством няколко огромни покупко-продажби за придобивания в банковия бранш.
Правителството удостовери, че банките са изразили подготвеност за слагане на спомагателни банкомати, само че за самите банки това е един спомагателен разход. А в действителност даже се явява сериозна инвестиция, с цел да се завърнем към един предходен интервал, в който имаше повече банкомати.
С това ненапълно противоречиво решение, страната се намесва в естествения ход на развиването на банковия бранш и на настройките по отношение на финансовите услуги у нас. Същевременно, позитивният резултат за бюджета остава под въпрос.
Каква е ролята на средствата по Плана за възобновяване в този Бюджет? Възможно ли е европейски средства да влязат и оказват помощ в бюджета?
Планът за възобновяване и резистентност е директно привързан с държавния бюджет. От една страна, по него се чакат приходи. Аз персонално съм песимистичен по този въпрос по две аргументи. Първо, Народното събрание изостава със законодателната стратегия, чието приемане е належащо, с цел да получим последващо заплащане.
Това е по този начин, тъй като народните представители са ангажирани с други цели – приемането на бюджета, промяна на органите с изтекли мандати, конституционна промяна и така нататък Второ, България стартира предоговаряне на частта от Плана, касаеща енергетиката. Няма обаче задоволителна информация в каква посока се движи полемиката и какви са изгледите във времето за позитивно развиване. Всичко това значи, че е евентуално до края на 2023 година да не постъпят още средства.
Това не е трагично във връзка с недостига, тъй като той се мери по друга методика. Но средствата по Плана са заложени в бюджета и против тях стоят заплащания, т.е. ще се усили дефицитът на касова основа по консолидираната фискална стратегия. Съответно ще се наложи да осигурим равностойността им по различен метод – да вземем за пример посредством вдишване на дълг, по който ще плащаме към този момент високи лихви.
От друга страна, Планът за възобновяване и резистентност води и до задължения от наша страна, за осъществяването на избрани разноски, свързани с осъществяването на заложените действия. Това значи, че краткотрайно си осигуряваме ликвидност – налични средства в настоящия миг, с които да вършим разплащания, само че след това ще би трябвало да покрием и спомагателните разноски за заложените планове. Изпълнението им ще бъде мотор за повишение на разноските в идващите интервали.
Ще има ли Бюджет 2023 въздействие върху инфлацията? Това, знаем, е едно от условията за влизането в еврозоната.
В последните месеци е налице позитивна наклонност за закъснение на инфлацията. Явлението обаче не се следи единствено у нас, а в редица страни в Европейския съюз. Това значи, че осъществяването на другия числов аршин за участие в еврозоната остава под въпрос.
Въздействието на бюджета върху инфлацията като цяло е доста противоречиво. Нейното равнище се въздейства директно да вземем за пример от структурата на стопанската система и паричната политика. В изискванията на валутен ръб обаче, Българска народна банка разполага с лимитирани благоприятни условия за реакция. Същевременно, в последните 4 години в бюджета се следи ускорено повишение на настоящите разноски като пенсии и хонорари в обществения бранш. То има значително отношение към осъществените дефицити и води до нужда от вдишване на спомагателен дълг при високи лихвени нива. Тези решения имат известно проинфлационно въздействие.
Подобно е въздействието и на ограниченията, които ще обиден бизнеса. Внедряването на спомагателни ПОС-терминали от търговците, с цел да обслужват пълноценно клиентите с базови сметки, покачва техните разноски. По подобен метод влияе и административната тежест от другите ограничения.
Тя основава спомагателна работа за счетоводителите, която също ще би трябвало да бъде заплатена. За да запазят нормата си на облага при по-високите разноски, бизнесите са принудени да покачат цените. По всички тези косвени способи бюджетът може да сътвори опасности, свързани със стимулиране на инфлацията.
Доц. доктор Джеймс Йоловски е лекар по стопанска система с дисертация в региона на управническото счетоводство и в частност - на бюджетирането. В УНСС придобива магистърска степен по счетоводство със специализация финансова отчетност. В рамките ѝ организира кабинетно изследване в областта на финансовите принадлежности в University of Oxford.
От 2018 година доцент Йоловски заема позиция на основен специалист във Фискалния съвет на България, като проучва макроикономическата среда и основните съставни елементи на бюджета. Професионалният му опит включва също финансов мениджмънт и изцяло ръководство на планове в частния и нестопанския бранш.
Доц. Йоловски е учител във ВУЗФ. Той е сертифициран учител по предприемачество от University of Warwick и Европейската комисия, както и от фондация KAUFFMAN.
Разговаря: Росица Николаева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ